Сталактит (на гръцки: σταλάσσω — „капя, този който капе“) е висящо от тавана на пещерите калцитно образувание, разположено на място, където капе вода. Терминините "сталактит" и "сталагмит" са въведени в литературата през 1655 г. от датския натуралист Оле Ворм. При определени условия реакция протича и в обратната посока, и става отлагане на калциев карбонат - така растат сталактитите. Този процес е бавен и отнема десетки и стотици години. Дължината на сталактитите в отделни случаи достига няколко метра.